hristam (Христина Мачикян)
531 928
12.03.2013 г., 13:26 ч.

Мартенско 

  Поезия » Друга
702 0 8

Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.

Топят се по устните  мокри  усмивки
и думи, променливо-мартенски.
Той пак я целува, тя - пак е красива
във своята пролетна тайнственост.

Рисувам ги - два силуета изрязани
на фона на бяло безмълвие -
в очите му зимата тихо залязва,
а в нейните - пролет покълва.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??