7 abr 2007, 22:48

МАСКА

  Poesía
806 0 13
 

          МАСКА


Усмихната, добра и доверчива,

събрала на сезоните цвета,

тя често на лицето ти застива

като преграда между тебе и света.


Зад маската прозира свят различен:

стаени болки стискат зъби здраво.

Там няма място за благоприличие

и истини в сърцето стрелят право.


Душата ти отвътре се разкъсва,

разпъната между любов и съвест.

У тебе мили спомени възкръсват

и в грижите ти тежко се препъват.


Не позволявай някой да наднича

зад маската, лицето ти изляла!

Все пътища и време я насичат,

ала отвъд душата ти е цяла...


Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Велина!
  • Много хубаво!
  • Благодаря, Петя! Приятен остатък от празниците!
  • Превъзходен е!

    Поздравявам те с част от мой стих:
    "Маските...

    маските, вързани с копринени шнурове,
    домина, зад които се крият милиони лица...
    Неистински - зная - са хората, шутове.
    Маските с трясък ще паднат сега!

    Какво ще открият след това преобразяване?
    Кретени или смирени и мили души?
    Или от дългото, ревностно носене
    всеки е претопен в своята маска? Дали?"

  • Во истина воскресе, Джейни! Аз също не харесвам маските, но понякога те ни се лепват като самозащита... Всеки си я лепва...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...