Усмихната, добра и доверчива,
събрала на сезоните цвета,
тя често на лицето ти застива
като преграда между тебе и света.
Зад маската прозира свят различен:
стаени болки стискат зъби здраво.
Там няма място за благоприличие
и истини в сърцето стрелят право.
Душата ти отвътре се разкъсва,
разпъната между любов и съвест.
У тебе мили спомени възкръсват
и в грижите ти тежко се препъват.
Не позволявай някой да наднича
зад маската, лицето ти изляла!
Все пътища и време я насичат,
ала отвъд душата ти е цяла...
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.