Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
Apr 7, 2007, 10:48 PM

МАСКА

  Poetry
803 0 13
 

          МАСКА


Усмихната, добра и доверчива,

събрала на сезоните цвета,

тя често на лицето ти застива

като преграда между тебе и света.


Зад маската прозира свят различен:

стаени болки стискат зъби здраво.

Там няма място за благоприличие

и истини в сърцето стрелят право.


Душата ти отвътре се разкъсва,

разпъната между любов и съвест.

У тебе мили спомени възкръсват

и в грижите ти тежко се препъват.


Не позволявай някой да наднича

зад маската, лицето ти изляла!

Все пътища и време я насичат,

ала отвъд душата ти е цяла...


Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Благодаря, Велина!
  • velina (Велина)
    velina (Велина)
    Много хубаво!
  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Благодаря, Петя! Приятен остатък от празниците!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Превъзходен е!

    Поздравявам те с част от мой стих:
    "Маските...

    маските, вързани с копринени шнурове,
    домина, зад които се крият милиони лица...
    Неистински - зная - са хората, шутове.
    Маските с трясък ще паднат сега!

    Какво ще открият след това преобразяване?
    Кретени или смирени и мили души?
    Или от дългото, ревностно носене
    всеки е претопен в своята маска? Дали?"

  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Во истина воскресе, Джейни! Аз също не харесвам маските, но понякога те ни се лепват като самозащита... Всеки си я лепва...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0