Apr 7, 2007, 10:48 PM

МАСКА

  Poetry
805 0 13
 

          МАСКА


Усмихната, добра и доверчива,

събрала на сезоните цвета,

тя често на лицето ти застива

като преграда между тебе и света.


Зад маската прозира свят различен:

стаени болки стискат зъби здраво.

Там няма място за благоприличие

и истини в сърцето стрелят право.


Душата ти отвътре се разкъсва,

разпъната между любов и съвест.

У тебе мили спомени възкръсват

и в грижите ти тежко се препъват.


Не позволявай някой да наднича

зад маската, лицето ти изляла!

Все пътища и време я насичат,

ала отвъд душата ти е цяла...


Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Велина!
  • Много хубаво!
  • Благодаря, Петя! Приятен остатък от празниците!
  • Превъзходен е!

    Поздравявам те с част от мой стих:
    "Маските...

    маските, вързани с копринени шнурове,
    домина, зад които се крият милиони лица...
    Неистински - зная - са хората, шутове.
    Маските с трясък ще паднат сега!

    Какво ще открият след това преобразяване?
    Кретени или смирени и мили души?
    Или от дългото, ревностно носене
    всеки е претопен в своята маска? Дали?"

  • Во истина воскресе, Джейни! Аз също не харесвам маските, но понякога те ни се лепват като самозащита... Всеки си я лепва...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...