7 апр. 2007 г., 22:48

МАСКА

807 0 13
 

          МАСКА


Усмихната, добра и доверчива,

събрала на сезоните цвета,

тя често на лицето ти застива

като преграда между тебе и света.


Зад маската прозира свят различен:

стаени болки стискат зъби здраво.

Там няма място за благоприличие

и истини в сърцето стрелят право.


Душата ти отвътре се разкъсва,

разпъната между любов и съвест.

У тебе мили спомени възкръсват

и в грижите ти тежко се препъват.


Не позволявай някой да наднича

зад маската, лицето ти изляла!

Все пътища и време я насичат,

ала отвъд душата ти е цяла...


Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Велина!
  • Много хубаво!
  • Благодаря, Петя! Приятен остатък от празниците!
  • Превъзходен е!

    Поздравявам те с част от мой стих:
    "Маските...

    маските, вързани с копринени шнурове,
    домина, зад които се крият милиони лица...
    Неистински - зная - са хората, шутове.
    Маските с трясък ще паднат сега!

    Какво ще открият след това преобразяване?
    Кретени или смирени и мили души?
    Или от дългото, ревностно носене
    всеки е претопен в своята маска? Дали?"

  • Во истина воскресе, Джейни! Аз също не харесвам маските, но понякога те ни се лепват като самозащита... Всеки си я лепва...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...