daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
10 ene 2023, 22:44

Маска 

  Poesía » Otra
1515 11 11

Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.

 

Повредени сме, Господи. Чисто и просто... 
Пеперуди не бяхме ли вчера?
Кой крилата ни тихо и подло разкости, 
та в пашкула се върнахме черен?

 

Как забравихме, Боже, какво е усмивка?
Как прегръдките станаха стигма? 
Тегне смог над деня ни, отровен и сивкав. 
И ни пречи небето да стигнем.

 

И сами се зазиждаме, Господи, в мрака, 
без да вярваме в утрешно чудо.
На опашката триста неволи ни чакат,
уж дистанция пазим до лудост.

 

Не е вирус, а дявол. В сърцата ни скрит е. 
Хищно с нокти човешкото драска.
Още има ли, Божичко, шанс за мечтите
да изгреят зад плътната маска? 

© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мъдър стих! Даже ми стана мъчно. Толкова истини си споделила, от които боли. Наистина сме се върнали много назад в своето скотско живеене, вместо с усмивка да вървим напред и да се радваме на живота! Поздравявам те!
  • Много добре реализирана идея. Вярно, с точните думи.
  • Има шанс, Пепи. Можем ли да оцелеем физически, докато дяволът дерибейства в душите ни? Лирическата ти героиня вижда, сочи пътя към спасението. Харесах! Усмихвай се по-често и чудото ще се случи.
  • Чудно! Браво!
  • Поболяхме се, много! Крием душите си под маски. Дали всичко започна от пандемията? Разделиха ни от близки, приятели, роднини. Всеки се е свил в черупката си и се удавил в собствените си проблеми, очерняйки някого, без да вижда вината в себе си. Не общуваме пълноценно, забили нос в телефона и смятаме, че някой ни е длъжен, че някой ни е виновен. Обвиняваме Бог, съдбата, живота, правителството... Променихме се, безвъзвратно, мечтите угаснаха, хората се борят за насъщния, войни се водят със Сатана на всички фронторе, включително и реална война. Питам се и аз - накъде върви светът, накъде върви душата. И отговор няма.
  • Разтревожена съм от това твое стихотворение, но те аплодирам за начина по който си успяла да го изградиш, надградиш и постигнеш този вълнуващ ефект, Пепи! Изпращам ти топла прегръдка! ❤️
  • Браво!!!
  • Разкош!
  • Неверие, необич, неразбиране
    и още хиляди такива "не"-та.
    Със резултат душевно изолиране
    на всяко "да" по цялата планета.

    Аплодисменти и от мен!
  • Питам се и аз, но не мога да го изразя толкова хубаво.
    Поздравявам те!
  • Написано с болка.... Но и с много истина!
    "Пеперуди не бяхме ли вчера?" ... Надявам се скоро думите ти да звучат не в минало, а в сегашно време. Прекрасен стих, Пепи!
Propuestas
: ??:??