Маска
Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто...
Пеперуди не бяхме ли вчера?
Кой крилата ни тихо и подло разкости,
та в пашкула се върнахме черен?
Как забравихме, Боже, какво е усмивка?
Как прегръдките станаха стигма?
Тегне смог над деня ни, отровен и сивкав.
И ни пречи небето да стигнем.
И сами се зазиждаме, Господи, в мрака,
без да вярваме в утрешно чудо.
На опашката триста неволи ни чакат,
уж дистанция пазим до лудост.
Не е вирус, а дявол. В сърцата ни скрит е.
Хищно с нокти човешкото драска.
Още има ли, Божичко, шанс за мечтите
да изгреят зад плътната маска?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
