Маска
Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто...
Пеперуди не бяхме ли вчера?
Кой крилата ни тихо и подло разкости,
та в пашкула се върнахме черен?
Как забравихме, Боже, какво е усмивка?
Как прегръдките станаха стигма?
Тегне смог над деня ни, отровен и сивкав.
И ни пречи небето да стигнем.
И сами се зазиждаме, Господи, в мрака,
без да вярваме в утрешно чудо.
На опашката триста неволи ни чакат,
уж дистанция пазим до лудост.
Не е вирус, а дявол. В сърцата ни скрит е.
Хищно с нокти човешкото драска.
Още има ли, Божичко, шанс за мечтите
да изгреят зад плътната маска?
© Пепа Петрунова All rights reserved.
