Маскарад
Маскарад
Виелица вее навън и в душата.
Засипва със преспи от сняг...
И губи се бавно, със мисъл позната,
сърцето и целият свят.
И болката - моята стара позната -
прекрачва пак немия праг.
С одежда красива и цяла в позлата,
сияе тя в белия мрак.
И двете напускаме днес маскарада,
далече от шумния свят,
където съм истинска. Маската пада...
Не мога да бъда свой враг.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илияна Иванова Todos los derechos reservados
