Маскарад
Виелица вее навън и в душата.
Засипва със преспи от сняг...
И губи се бавно, със мисъл позната,
сърцето и целият свят.
И болката - моята стара позната -
прекрачва пак немия праг.
С одежда красива и цяла в позлата,
сияе тя в белия мрак.
И двете напускаме днес маскарада,
далече от шумния свят,
където съм истинска. Маската пада...
Не мога да бъда свой враг.
© Илияна Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
