Маскарад
Виелица вее навън и в душата.
Засипва със преспи от сняг...
И губи се бавно, със мисъл позната,
сърцето и целият свят.
И болката - моята стара позната -
прекрачва пак немия праг.
С одежда красива и цяла в позлата,
сияе тя в белия мрак.
И двете напускаме днес маскарада,
далече от шумния свят,
където съм истинска. Маската пада...
Не мога да бъда свой враг.
© Илияна Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
