Маскарад
Маскарад
Виелица вее навън и в душата.
Засипва със преспи от сняг...
И губи се бавно, със мисъл позната,
сърцето и целият свят.
И болката - моята стара позната -
прекрачва пак немия праг.
С одежда красива и цяла в позлата,
сияе тя в белия мрак.
И двете напускаме днес маскарада,
далече от шумния свят,
където съм истинска. Маската пада...
Не мога да бъда свой враг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Иванова Все права защищены
