30 ene 2024, 9:24

Маскен бал

1.5K 4 8

Всичко грозно скрито е зад маска,

но и всичкото красиво - също.

Зад навярно лицемерната окраска

разкривам що ми е присъщо.

 

Всеки крие личната си слабост

в изкривените от маската контури.

Придава си пред други важност

и слабостите гледа да затули.

 

Оглеждам се в тези сиви лица, 

еднакви зад маската изглеждат.

А трудно докосваш чужди сърца,

ако не дадеш в теб да се вглеждат.

 

Маскен бал играем от много тревоги

и смъртта изглежда дори раболепна.

Не мисли черногледо за твойте неволи

и усети как тогаз сърцето ти трепва.

 

Сгърчен прегъвам се от натиска околен

и от пръстите изсмуквам последни напъни.

Играя сякаш в някакъв филм средновековен

и трудно се измъквам от всичките капани.

 

Притиснат съм отвред, но аз се боря

духът ми щом не е отнет

ще продължавам силно да се моля

дори да съм пишман поет.

 

Ще преподреждам думите в главата си

и маските една след друга аз ще свалям.

Дори да сгъна под натиска краката си

и да рискувам цял да се окалям.

 

Рискувай и живей!

Едничък само избор имаш! 

Ако ли не пък - полудей!

Безцелно с маска си отиваш....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кух Пън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Маската- част от човешката същност. Стихотворението ти е повод за размисъл и изводи. "Маскен бал играем...", " Рискувай и живей!" Поздравления!
  • Добре де, карай ...може пък в теб да е проблема и да си прекалено положителна и оптимистична Аз си я усещам тъмната нотка, но хората са различни явно
  • На мен ми е оптимистично даже
  • Виолетич, благодаря Мислиш ли, че звучи някак леко мрачно и средновековно?
  • Хареса ми
    Пожелавам и аз успех.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...