30 янв. 2024 г., 09:24

Маскен бал

1.5K 4 8

Всичко грозно скрито е зад маска,

но и всичкото красиво - също.

Зад навярно лицемерната окраска

разкривам що ми е присъщо.

 

Всеки крие личната си слабост

в изкривените от маската контури.

Придава си пред други важност

и слабостите гледа да затули.

 

Оглеждам се в тези сиви лица, 

еднакви зад маската изглеждат.

А трудно докосваш чужди сърца,

ако не дадеш в теб да се вглеждат.

 

Маскен бал играем от много тревоги

и смъртта изглежда дори раболепна.

Не мисли черногледо за твойте неволи

и усети как тогаз сърцето ти трепва.

 

Сгърчен прегъвам се от натиска околен

и от пръстите изсмуквам последни напъни.

Играя сякаш в някакъв филм средновековен

и трудно се измъквам от всичките капани.

 

Притиснат съм отвред, но аз се боря

духът ми щом не е отнет

ще продължавам силно да се моля

дори да съм пишман поет.

 

Ще преподреждам думите в главата си

и маските една след друга аз ще свалям.

Дори да сгъна под натиска краката си

и да рискувам цял да се окалям.

 

Рискувай и живей!

Едничък само избор имаш! 

Ако ли не пък - полудей!

Безцелно с маска си отиваш....

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кух Пън Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

  • Маската- част от човешката същност. Стихотворението ти е повод за размисъл и изводи. "Маскен бал играем...", " Рискувай и живей!" Поздравления!
  • Добре де, карай ...може пък в теб да е проблема и да си прекалено положителна и оптимистична Аз си я усещам тъмната нотка, но хората са различни явно
  • На мен ми е оптимистично даже
  • Виолетич, благодаря Мислиш ли, че звучи някак леко мрачно и средновековно?
  • Хареса ми
    Пожелавам и аз успех.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...