Всичко грозно скрито е зад маска,
но и всичкото красиво - също.
Зад навярно лицемерната окраска
разкривам що ми е присъщо.
Всеки крие личната си слабост
в изкривените от маската контури.
Придава си пред други важност
и слабостите гледа да затули.
Оглеждам се в тези сиви лица,
еднакви зад маската изглеждат.
А трудно докосваш чужди сърца,
ако не дадеш в теб да се вглеждат.
Маскен бал играем от много тревоги
и смъртта изглежда дори раболепна.
Не мисли черногледо за твойте неволи
и усети как тогаз сърцето ти трепва.
Сгърчен прегъвам се от натиска околен
и от пръстите изсмуквам последни напъни.
Играя сякаш в някакъв филм средновековен
и трудно се измъквам от всичките капани.
Притиснат съм отвред, но аз се боря
духът ми щом не е отнет
ще продължавам силно да се моля
дори да съм пишман поет.
Ще преподреждам думите в главата си
и маските една след друга аз ще свалям.
Дори да сгъна под натиска краката си
и да рискувам цял да се окалям.
Рискувай и живей!
Едничък само избор имаш!
Ако ли не пък - полудей!
Безцелно с маска си отиваш....
© Кух Пън Всички права запазени