13 may 2009, 8:07  

Смълчани хоризонти

  Poesía » Otra
1.3K 1 24

Най-точен изстрел  беше я настигнал –
 една сърна  умираше в агония .
 Сърцето й за мигове изстиваше.
 Мълчеше безразличен хоризонтът.

За този свят тя беше вече чужда...
Глава повдигна и очи отвори –
с последни сили и в предсмъртен ужас.
Неистово извиках: "Кой го стори?"

Небето беше глухо, онемяло.
Ръце прострях. Проклех. И промълвих:
О, Господи! Не чу ли, не видя ли?"

Пространството погълна моя вик...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...