voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
13 may 2009, 8:07  

Смълчани хоризонти

  Poesía » Otra
1.3K 1 24

Най-точен изстрел  беше я настигнал –
 една сърна  умираше в агония .
 Сърцето й за мигове изстиваше.
 Мълчеше безразличен хоризонтът.

За този свят тя беше вече чужда...
Глава повдигна и очи отвори –
с последни сили и в предсмъртен ужас.
Неистово извиках: "Кой го стори?"

Небето беше глухо, онемяло.
Ръце прострях. Проклех. И промълвих:
О, Господи! Не чу ли, не видя ли?"

Пространството погълна моя вик...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0