Смълчани хоризонти
Най-точен изстрел беше я настигнал –
една сърна умираше в агония .
Сърцето й за мигове изстиваше.
Мълчеше безразличен хоризонтът.
За този свят тя беше вече чужда...
Глава повдигна и очи отвори –
с последни сили и в предсмъртен ужас.
Неистово извиках: "Кой го стори?"
Небето беше глухо, онемяло.
Ръце прострях. Проклех. И промълвих:
О, Господи! Не чу ли, не видя ли?"
Пространството погълна моя вик...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
