Най-точен изстрел беше я настигнал –
една сърна умираше в агония .
Сърцето й за мигове изстиваше.
Мълчеше безразличен хоризонтът.
За този свят тя беше вече чужда...
Глава повдигна и очи отвори –
с последни сили и в предсмъртен ужас.
Неистово извиках: "Кой го стори?"
Небето беше глухо, онемяло.
Ръце прострях. Проклех. И промълвих:
О, Господи! Не чу ли, не видя ли?"
Пространството погълна моя вик...
© Елица Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
