2 dic 2010, 16:19

мастилено кафяво

  Poesía » Otra
659 0 4

                                                                                 На Смиф - "с обич и омерзение" :):)

 

Прозрачна ставам, боже, ще изчезна,

като дихание ще се стопя,

ще се разтворя в кислородна бездна

и ще попия в нощната тъма,

 

ще залюлея вятър безпосочен,

ще избуя във стръкче от трева,

в крилата на заспало водно конче

ще се поселя като речен прах.

 

И ще ме вдишаш като лунен атом,

от теб ще потека като сълза

и кротко във мастилото кафяво

като невидим пулс ще отшумя.

 

01.12.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...