Dec 2, 2010, 4:19 PM

мастилено кафяво

  Poetry » Other
654 0 4

                                                                                 На Смиф - "с обич и омерзение" :):)

 

Прозрачна ставам, боже, ще изчезна,

като дихание ще се стопя,

ще се разтворя в кислородна бездна

и ще попия в нощната тъма,

 

ще залюлея вятър безпосочен,

ще избуя във стръкче от трева,

в крилата на заспало водно конче

ще се поселя като речен прах.

 

И ще ме вдишаш като лунен атом,

от теб ще потека като сълза

и кротко във мастилото кафяво

като невидим пулс ще отшумя.

 

01.12.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...