Dec 2, 2010, 4:19 PM

мастилено кафяво

  Poetry » Other
652 0 4

                                                                                 На Смиф - "с обич и омерзение" :):)

 

Прозрачна ставам, боже, ще изчезна,

като дихание ще се стопя,

ще се разтворя в кислородна бездна

и ще попия в нощната тъма,

 

ще залюлея вятър безпосочен,

ще избуя във стръкче от трева,

в крилата на заспало водно конче

ще се поселя като речен прах.

 

И ще ме вдишаш като лунен атом,

от теб ще потека като сълза

и кротко във мастилото кафяво

като невидим пулс ще отшумя.

 

01.12.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...