1 nov 2020, 10:54  

Кадифе

  Poesía
553 7 17

Не би могло да бъде по-красиво

щом твоят дъх е моят въздух нощем.

Небето е дантела. Ти - мастило

в ръцете ми. И пиша. Пиша още..

по кожата ти с аромат на пролет,

аз пиша, че ужасно те обичам.

Нощта е кадифе. Страстта е порив.

Прилича ми на Рай. На Рай прилича.

Дъждът вали във ноти на Вивалди

в сърцето ми, до твоето поспряло.

Звездите се стопяват от наслада,

усещам те до слабото си тяло.

Небето ми е дневник. Ти - мастило.

Кръщавам го на теб и ти го давам.

По кожата ти пиша със червило.

Нощта е кадифе. А ти - наслада.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...