1 nov 2020, 10:54  

Кадифе

  Poesía
556 7 17

Не би могло да бъде по-красиво

щом твоят дъх е моят въздух нощем.

Небето е дантела. Ти - мастило

в ръцете ми. И пиша. Пиша още..

по кожата ти с аромат на пролет,

аз пиша, че ужасно те обичам.

Нощта е кадифе. Страстта е порив.

Прилича ми на Рай. На Рай прилича.

Дъждът вали във ноти на Вивалди

в сърцето ми, до твоето поспряло.

Звездите се стопяват от наслада,

усещам те до слабото си тяло.

Небето ми е дневник. Ти - мастило.

Кръщавам го на теб и ти го давам.

По кожата ти пиша със червило.

Нощта е кадифе. А ти - наслада.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...