Кадифе
Не би могло да бъде по-красиво
щом твоят дъх е моят въздух нощем.
Небето е дантела. Ти - мастило
в ръцете ми. И пиша. Пиша още..
по кожата ти с аромат на пролет,
аз пиша, че ужасно те обичам.
Нощта е кадифе. Страстта е порив.
Прилича ми на Рай. На Рай прилича.
Дъждът вали във ноти на Вивалди
в сърцето ми, до твоето поспряло.
Звездите се стопяват от наслада,
усещам те до слабото си тяло.
Небето ми е дневник. Ти - мастило.
Кръщавам го на теб и ти го давам.
По кожата ти пиша със червило.
Нощта е кадифе. А ти - наслада.
© Деница Гарелова All rights reserved.
