Мазохизъм
Горя на кладата, край морските вълни.
Очаквам всичката ми пот да изтече...
Измъчват се край мен мъже, деца, жени.
И всички доброволно тука се печем.
За мен това е някакъв си мазохизъм?
Във името на недоказания тен.
По-скоро, мисля си, че е това снобизъм,
и че това ще се докаже някой ден.
Аз виждам, че морето също негодува
и сякаш стене то със морските вълни.
На предразсъдъци еснафски не робува,
а само преброява слънчевите дни...
Като сардели сме на морската жарава.
Защо изгаряме и леем свойта пот?!
От въздуха по глътка само ни остава.
Да се надяваме ли още на живот?!
Пригласят сто гърла на морската октава...
И зайчета по синьото море търчат...
Свисти във пясъците огнената лава...
О, тука се продава изгоряла плът...
© Христо Славов Todos los derechos reservados