Мазохизъм

Горя на  кладата, край морските вълни.

Очаквам всичката ми пот да изтече...

Измъчват се край мен мъже,  деца,  жени.

И всички доброволно  тука се печем.

За мен това е някакъв си  мазохизъм?

Във името на  недоказания тен.

По-скоро, мисля си, че е това  снобизъм,

и че това ще се  докаже някой ден.

Аз виждам, че морето също негодува

и сякаш стене  то със морските вълни.

На предразсъдъци еснафски  не робува,

а само преброява слънчевите дни...

Като сардели сме на морската  жарава.

Защо изгаряме  и леем свойта пот?!

От въздуха по глътка   само ни остава.

Да се надяваме ли още на живот?!

Пригласят сто гърла на морската октава...

И зайчета по синьото море търчат...

Свисти във пясъците огнената лава...

О, тука се продава изгоряла плът...