Мазохизъм
Мазохизъм
Горя на кладата, край морските вълни.
Очаквам всичката ми пот да изтече...
Измъчват се край мен мъже, деца, жени.
И всички доброволно тука се печем.
За мен това е някакъв си мазохизъм?
Във името на недоказания тен.
По-скоро, мисля си, че е това снобизъм,
и че това ще се докаже някой ден.
Аз виждам, че морето също негодува
и сякаш стене то със морските вълни.
На предразсъдъци еснафски не робува,
а само преброява слънчевите дни...
Като сардели сме на морската жарава.
Защо изгаряме и леем свойта пот?!
От въздуха по глътка само ни остава.
Да се надяваме ли още на живот?!
Пригласят сто гърла на морската октава...
И зайчета по синьото море търчат...
Свисти във пясъците огнената лава...
О, тука се продава изгоряла плът...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени