15.05.2012 г., 12:53

Мазохизъм

563 0 0

    Мазохизъм

 

Горя на  кладата, край морските вълни.

Очаквам всичката ми пот да изтече...

Измъчват се край мен мъже,  деца,  жени.

И всички доброволно  тука се печем.

 

За мен това е някакъв си  мазохизъм?

Във името на  недоказания тен.

По-скоро, мисля си, че е това  снобизъм,

и че това ще се  докаже някой ден.

 

Аз виждам, че морето също негодува

и сякаш стене  то със морските вълни.

На предразсъдъци еснафски  не робува,

а само преброява слънчевите дни...

 

Като сардели сме на морската  жарава.

Защо изгаряме  и леем свойта пот?!

От въздуха по глътка   само ни остава.

Да се надяваме ли още на живот?!

 

Пригласят сто гърла на морската октава...

И зайчета по синьото море търчат...

Свисти във пясъците огнената лава...

О, тука се продава изгоряла плът...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...