17 ago 2005, 21:43

Меч

  Poesía
1.3K 0 5
ридае меч нащърбен
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита

в очите му-сълзи горещи
сълзи от болка и нестихващ гняв
съзи жигосани в сърцето
сълзи задържали го прав

разбрал че ще е роб навеки
на спомените и вината
усмихна се през сълзи той
и коленичи на земята

и вдигна меча стар нащърбен
притисна го в прегръдка нежна
усети бяла топлина
а после-гибел неизбежна

гневът потъна в тишината
а вместо него-светлина
смехът замести самотата
сънят изпълнен бе с цветя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обещавам да се оглеждам... Жаден съм за всякаква критика и много се радвам че харесваш какво пиша, аз също много харесвам стилът ти и с радост ще чета всичко ново което напишеш. Поздрав!!!
  • Така...много се чудих къде да пиша обощаващо и реших че ще е тук ,защото това е поредната ти творба ,която ме впечатли.Пишеш много образно,силно и оригинално.Харесвам стила ти(допаднаха ми дори "закачливите" творби)И понеже много обичам да си кажа всичко....ами...пооглеждай отвреме навреме за правописни грешки и препинателни знаци Иначе...нали ти казах - като стилово изпълнение много ми допадаш.Продължавай в същия дух! Поздрав най-сърдечен!
  • Добро е. Обаче не се е сетил човечецът че може да промени нещата. Винаги имаш избор!
  • да, наистина е страхотно. Честно казано като видях заглавието помислих, че ще е епично,а то се оказа стихотворение за вътрешната му борба, по-скоро лирично
  • Много ми харесва!!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...