17 авг. 2005 г., 21:43

Меч

1.3K 0 5
ридае меч нащърбен
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита

в очите му-сълзи горещи
сълзи от болка и нестихващ гняв
съзи жигосани в сърцето
сълзи задържали го прав

разбрал че ще е роб навеки
на спомените и вината
усмихна се през сълзи той
и коленичи на земята

и вдигна меча стар нащърбен
притисна го в прегръдка нежна
усети бяла топлина
а после-гибел неизбежна

гневът потъна в тишината
а вместо него-светлина
смехът замести самотата
сънят изпълнен бе с цветя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никифор Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обещавам да се оглеждам... Жаден съм за всякаква критика и много се радвам че харесваш какво пиша, аз също много харесвам стилът ти и с радост ще чета всичко ново което напишеш. Поздрав!!!
  • Така...много се чудих къде да пиша обощаващо и реших че ще е тук ,защото това е поредната ти творба ,която ме впечатли.Пишеш много образно,силно и оригинално.Харесвам стила ти(допаднаха ми дори "закачливите" творби)И понеже много обичам да си кажа всичко....ами...пооглеждай отвреме навреме за правописни грешки и препинателни знаци Иначе...нали ти казах - като стилово изпълнение много ми допадаш.Продължавай в същия дух! Поздрав най-сърдечен!
  • Добро е. Обаче не се е сетил човечецът че може да промени нещата. Винаги имаш избор!
  • да, наистина е страхотно. Честно казано като видях заглавието помислих, че ще е епично,а то се оказа стихотворение за вътрешната му борба, по-скоро лирично
  • Много ми харесва!!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...