17 авг. 2005 г., 21:43

Меч

1.3K 0 5
ридае меч нащърбен
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита

в очите му-сълзи горещи
сълзи от болка и нестихващ гняв
съзи жигосани в сърцето
сълзи задържали го прав

разбрал че ще е роб навеки
на спомените и вината
усмихна се през сълзи той
и коленичи на земята

и вдигна меча стар нащърбен
притисна го в прегръдка нежна
усети бяла топлина
а после-гибел неизбежна

гневът потъна в тишината
а вместо него-светлина
смехът замести самотата
сънят изпълнен бе с цветя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никифор Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обещавам да се оглеждам... Жаден съм за всякаква критика и много се радвам че харесваш какво пиша, аз също много харесвам стилът ти и с радост ще чета всичко ново което напишеш. Поздрав!!!
  • Така...много се чудих къде да пиша обощаващо и реших че ще е тук ,защото това е поредната ти творба ,която ме впечатли.Пишеш много образно,силно и оригинално.Харесвам стила ти(допаднаха ми дори "закачливите" творби)И понеже много обичам да си кажа всичко....ами...пооглеждай отвреме навреме за правописни грешки и препинателни знаци Иначе...нали ти казах - като стилово изпълнение много ми допадаш.Продължавай в същия дух! Поздрав най-сърдечен!
  • Добро е. Обаче не се е сетил човечецът че може да промени нещата. Винаги имаш избор!
  • да, наистина е страхотно. Честно казано като видях заглавието помислих, че ще е епично,а то се оказа стихотворение за вътрешната му борба, по-скоро лирично
  • Много ми харесва!!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...