Меч
ридае меч нащърбен
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита
в очите му-сълзи горещи
сълзи от болка и нестихващ гняв
съзи жигосани в сърцето
сълзи задържали го прав
разбрал че ще е роб навеки
на спомените и вината
усмихна се през сълзи той
и коленичи на земята
и вдигна меча стар нащърбен
притисна го в прегръдка нежна
усети бяла топлина
а после-гибел неизбежна
гневът потъна в тишината
а вместо него-светлина
смехът замести самотата
сънят изпълнен бе с цветя
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита
в очите му-сълзи горещи
сълзи от болка и нестихващ гняв
съзи жигосани в сърцето
сълзи задържали го прав
разбрал че ще е роб навеки
на спомените и вината
усмихна се през сълзи той
и коленичи на земята
и вдигна меча стар нащърбен
притисна го в прегръдка нежна
усети бяла топлина
а после-гибел неизбежна
гневът потъна в тишината
а вместо него-светлина
смехът замести самотата
сънят изпълнен бе с цветя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Никифоров Всички права запазени
Жаден съм за всякаква критика и много се радвам че харесваш какво пиша, аз също много харесвам стилът ти и с радост ще чета всичко ново което напишеш. Поздрав!!!
Иначе...нали ти казах - като стилово изпълнение много ми допадаш.Продължавай в същия дух! Поздрав най-сърдечен! 
