17.08.2005 г., 21:43 ч.

Меч 

  Поезия
1008 0 5
ридае меч нащърбен
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита

в очите му-сълзи горещи
сълзи от болка и нестихващ гняв
съзи жигосани в сърцето
сълзи задържали го прав

разбрал че ще е роб навеки
на спомените и вината
усмихна се през сълзи той
и коленичи на земята

и вдигна меча стар нащърбен
притисна го в прегръдка нежна
усети бяла топлина
а после-гибел неизбежна

гневът потъна в тишината
а вместо него-светлина
смехът замести самотата
сънят изпълнен бе с цветя

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обещавам да се оглеждам... Жаден съм за всякаква критика и много се радвам че харесваш какво пиша, аз също много харесвам стилът ти и с радост ще чета всичко ново което напишеш. Поздрав!!!
  • Така...много се чудих къде да пиша обощаващо и реших че ще е тук ,защото това е поредната ти творба ,която ме впечатли.Пишеш много образно,силно и оригинално.Харесвам стила ти(допаднаха ми дори "закачливите" творби)И понеже много обичам да си кажа всичко....ами...пооглеждай отвреме навреме за правописни грешки и препинателни знаци Иначе...нали ти казах - като стилово изпълнение много ми допадаш.Продължавай в същия дух! Поздрав най-сърдечен!
  • Добро е. Обаче не се е сетил човечецът че може да промени нещата. Винаги имаш избор!
  • да, наистина е страхотно. Честно казано като видях заглавието помислих, че ще е епично,а то се оказа стихотворение за вътрешната му борба, по-скоро лирично
  • Много ми харесва!!!!
Предложения
: ??:??