20 oct 2009, 13:37

Мечо

1.1K 0 6
Прихлупено гледа небето
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято
гонихме се ние, ама - нà -
Ох! - жилеха ме те, когато
бърках сладко с лапи при меда...
А пък днес - така са кротки, тихи,
сякаш спят спокоен зимен сън,
а в пъстроцветни ярки щрихи
някой е рисувал вън...
Май е времето за дрямка
наближило вече - ами да! -
веселата ни полянка
е покрита с рой листа..."
Тътри бавно лапи Мечо -
спи му се дълбоко - под юрган -
с шапка, със пижама и с елече
ще сънува пълен с мед буркан...
Влиза там - в тихата хралупа,
дето чакат го листа-матрак
и заспива. Нека вън да трупа
бял и пухкав, леден, зимен сняг.
А напролет, бързонога
щом пчеличка тихо зажужи,
Мечо пръво гладен и с тревога
ще отвори сънени очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...