Прихлупено гледа небето
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято
гонихме се ние, ама - нà -
Ох! - жилеха ме те, когато
бърках сладко с лапи при меда...
А пък днес - така са кротки, тихи,
сякаш спят спокоен зимен сън,
а в пъстроцветни ярки щрихи
някой е рисувал вън... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up