20 окт. 2009 г., 13:37

Мечо

1.1K 0 6
Прихлупено гледа небето
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято
гонихме се ние, ама - нà -
Ох! - жилеха ме те, когато
бърках сладко с лапи при меда...
А пък днес - така са кротки, тихи,
сякаш спят спокоен зимен сън,
а в пъстроцветни ярки щрихи
някой е рисувал вън...
Май е времето за дрямка
наближило вече - ами да! -
веселата ни полянка
е покрита с рой листа..."
Тътри бавно лапи Мечо -
спи му се дълбоко - под юрган -
с шапка, със пижама и с елече
ще сънува пълен с мед буркан...
Влиза там - в тихата хралупа,
дето чакат го листа-матрак
и заспива. Нека вън да трупа
бял и пухкав, леден, зимен сняг.
А напролет, бързонога
щом пчеличка тихо зажужи,
Мечо пръво гладен и с тревога
ще отвори сънени очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...