Прихлупено гледа небето
как Мечо стяга се за сън:
"Дорде прибрах меда и - ето -
кошерът притихна своя звън!
С пчелите малки цяло лято
гонихме се ние, ама - нà -
Ох! - жилеха ме те, когато
бърках сладко с лапи при меда...
А пък днес - така са кротки, тихи,
сякаш спят спокоен зимен сън,
а в пъстроцветни ярки щрихи
някой е рисувал вън... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация