3 feb 2008, 10:30

Мечта

  Poesía » Otra
823 0 1

            Мечта

 

Объркана съм сега,

искам много неща.

Обзема ме тъга,

че загърбвам своята мечта.

 

Далечна и непостижима,

но още в мен я има,

усещам я сама,

обгърната в тъма.

 

А как я искам да гори,

през трудности дори,

животът ми да преминава,

по-голяма в мен да става.

 

Трябва да я осъществя,

ще я следвам, няма да я оставя,

каквато и цена да платя,

към нея ще вървя.

 

Ще премахна всякаква преграда -

тя е моята награда,

от детството си желая -

да се сбъдне си мечтая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...