3 feb 2008, 10:30

Мечта

  Poesía » Otra
814 0 1

            Мечта

 

Объркана съм сега,

искам много неща.

Обзема ме тъга,

че загърбвам своята мечта.

 

Далечна и непостижима,

но още в мен я има,

усещам я сама,

обгърната в тъма.

 

А как я искам да гори,

през трудности дори,

животът ми да преминава,

по-голяма в мен да става.

 

Трябва да я осъществя,

ще я следвам, няма да я оставя,

каквато и цена да платя,

към нея ще вървя.

 

Ще премахна всякаква преграда -

тя е моята награда,

от детството си желая -

да се сбъдне си мечтая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...