3.02.2008 г., 10:30

Мечта

811 0 1

            Мечта

 

Объркана съм сега,

искам много неща.

Обзема ме тъга,

че загърбвам своята мечта.

 

Далечна и непостижима,

но още в мен я има,

усещам я сама,

обгърната в тъма.

 

А как я искам да гори,

през трудности дори,

животът ми да преминава,

по-голяма в мен да става.

 

Трябва да я осъществя,

ще я следвам, няма да я оставя,

каквато и цена да платя,

към нея ще вървя.

 

Ще премахна всякаква преграда -

тя е моята награда,

от детството си желая -

да се сбъдне си мечтая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...