3.02.2008 г., 10:30

Мечта

813 0 1

            Мечта

 

Объркана съм сега,

искам много неща.

Обзема ме тъга,

че загърбвам своята мечта.

 

Далечна и непостижима,

но още в мен я има,

усещам я сама,

обгърната в тъма.

 

А как я искам да гори,

през трудности дори,

животът ми да преминава,

по-голяма в мен да става.

 

Трябва да я осъществя,

ще я следвам, няма да я оставя,

каквато и цена да платя,

към нея ще вървя.

 

Ще премахна всякаква преграда -

тя е моята награда,

от детството си желая -

да се сбъдне си мечтая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...