31 may 2008, 11:35

Мечта 

  Poesía
593 0 4

Там, където синьото не стига

и пясъкът събира наште стъпки,

където светлината ни залива

и вълните ни завиват

в пламенна прегръдка...

Там небето ни закриля,

там морето ще ни скрие

в най-прекрасните си дълбини,

ще усетим, че живеем 

и в безсмъртен полет

ще се слеят нашите души,

за да греем като две слънца...

Защото там е свободата,

дълго чаканата, най-нежната

и святата мечта...

 

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??