May 31, 2008, 11:35 AM

Мечта 

  Poetry
5.0 / 4
594 0 4

Там, където синьото не стига

и пясъкът събира наште стъпки,

където светлината ни залива

и вълните ни завиват

в пламенна прегръдка...

Там небето ни закриля,

там морето ще ни скрие

в най-прекрасните си дълбини,

ще усетим, че живеем 

и в безсмъртен полет

ще се слеят нашите души,

за да греем като две слънца...

Защото там е свободата,

дълго чаканата, най-нежната

и святата мечта...

 

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • In the spring from the top to the heel I was fond of a daffodil. Its beauty meant the world to me It...
  • 1. A spell is upon me malicious and cruel. Is it by a demon of doom? My dreams of salvation – ......
  • Through the darkest roads at night As light feels trapped within the thoughts... I realized... Love ...

More works »