Там, където синьото не стига
и пясъкът събира наште стъпки,
където светлината ни залива
и вълните ни завиват
в пламенна прегръдка...
Там небето ни закриля,
там морето ще ни скрие
в най-прекрасните си дълбини,
ще усетим, че живеем
и в безсмъртен полет
ще се слеят нашите души,
за да греем като две слънца...
Защото там е свободата,
дълго чаканата, най-нежната
и святата мечта...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
