17 jul 2005, 22:08

Мечта

  Poesía
1.2K 0 4

Не мога да плача,а искам.
Не трябва да бягам,а бягам
и винаги щом нещо поискам,
затварям очи и мечтая.
Не трябва безцелно да бягам,
а вечно да следвам мечтата и
имам ли цел във живота ще
стигна я аз без умора.
Тъй както звездите далеч са,
така е далеч и мечтата,
но аз не ще оживея,
ако вечно за нея копнея
и оставя сама да изгрее
във някое чуждо сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички и на теб Жул
  • иии с право си учителка. как старателно си обясняваш. браво наистина много ми харесва можеи писателка да стане от теб кой знае
  • Благодаря за мнениета.Ето как разбирам аз написаното тук.Несполуките в живота ни карат често да мечтаем,да бленуваме неща които остават единствена там /в мечтите ни/Идеята е че често се залъгваме че сме постигнали мечтите си попадайки в един измислен свят пълен с постигнатите ни мечти,но напълно различен от действителността.Много млади попадат там,във тях те са супер имат много приятели,обичат ги,но в действителност нямат нищо освен живота си.Звездите са далеч като мечтите,неосъществяването им би довело да следващата мечта насочваща ги към измисления свят.Бездействието представено в мечтание е загуба на време.Живей и нека действиета ти са това което желаеш/каквито и да са те/Според мен много често мечтите са опасни за хората,и не смятам че са нужни.Знам че не мога да го опиша добре/това което паказва стихотворението/ но все пак опитах.
  • Хубаво е поне началото. Грабва. Докосна ме. Но нататък малко се оплита, губи се смисъла, поне според мен. Не е достатъчно добро за 6, но и не е и достатъчно лошо за 5. Някъде по средата..

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...