17 jul 2005, 22:08

Мечта

  Poesía
1.2K 0 4

Не мога да плача,а искам.
Не трябва да бягам,а бягам
и винаги щом нещо поискам,
затварям очи и мечтая.
Не трябва безцелно да бягам,
а вечно да следвам мечтата и
имам ли цел във живота ще
стигна я аз без умора.
Тъй както звездите далеч са,
така е далеч и мечтата,
но аз не ще оживея,
ако вечно за нея копнея
и оставя сама да изгрее
във някое чуждо сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички и на теб Жул
  • иии с право си учителка. как старателно си обясняваш. браво наистина много ми харесва можеи писателка да стане от теб кой знае
  • Благодаря за мнениета.Ето как разбирам аз написаното тук.Несполуките в живота ни карат често да мечтаем,да бленуваме неща които остават единствена там /в мечтите ни/Идеята е че често се залъгваме че сме постигнали мечтите си попадайки в един измислен свят пълен с постигнатите ни мечти,но напълно различен от действителността.Много млади попадат там,във тях те са супер имат много приятели,обичат ги,но в действителност нямат нищо освен живота си.Звездите са далеч като мечтите,неосъществяването им би довело да следващата мечта насочваща ги към измисления свят.Бездействието представено в мечтание е загуба на време.Живей и нека действиета ти са това което желаеш/каквито и да са те/Според мен много често мечтите са опасни за хората,и не смятам че са нужни.Знам че не мога да го опиша добре/това което паказва стихотворението/ но все пак опитах.
  • Хубаво е поне началото. Грабва. Докосна ме. Но нататък малко се оплита, губи се смисъла, поне според мен. Не е достатъчно добро за 6, но и не е и достатъчно лошо за 5. Някъде по средата..

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...