Jul 17, 2005, 10:08 PM

Мечта

  Poetry
1.2K 0 4

Не мога да плача,а искам.
Не трябва да бягам,а бягам
и винаги щом нещо поискам,
затварям очи и мечтая.
Не трябва безцелно да бягам,
а вечно да следвам мечтата и
имам ли цел във живота ще
стигна я аз без умора.
Тъй както звездите далеч са,
така е далеч и мечтата,
но аз не ще оживея,
ако вечно за нея копнея
и оставя сама да изгрее
във някое чуждо сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички и на теб Жул
  • иии с право си учителка. как старателно си обясняваш. браво наистина много ми харесва можеи писателка да стане от теб кой знае
  • Благодаря за мнениета.Ето как разбирам аз написаното тук.Несполуките в живота ни карат често да мечтаем,да бленуваме неща които остават единствена там /в мечтите ни/Идеята е че често се залъгваме че сме постигнали мечтите си попадайки в един измислен свят пълен с постигнатите ни мечти,но напълно различен от действителността.Много млади попадат там,във тях те са супер имат много приятели,обичат ги,но в действителност нямат нищо освен живота си.Звездите са далеч като мечтите,неосъществяването им би довело да следващата мечта насочваща ги към измисления свят.Бездействието представено в мечтание е загуба на време.Живей и нека действиета ти са това което желаеш/каквито и да са те/Според мен много често мечтите са опасни за хората,и не смятам че са нужни.Знам че не мога да го опиша добре/това което паказва стихотворението/ но все пак опитах.
  • Хубаво е поне началото. Грабва. Докосна ме. Но нататък малко се оплита, губи се смисъла, поне според мен. Не е достатъчно добро за 6, но и не е и достатъчно лошо за 5. Някъде по средата..

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...