7 feb 2013, 12:42

Mечта 

  Poesía » Otra
607 0 2

Смълчах се... дори и мислите смълчаха се съвсем...

Изгубих се във погледи и хора -

във нерисувани мечти, държани в плен -

във суети и болки... и безвремие...

 

Смирих се... и покоят ме обгърна.

В обятията си ме взе една мечта

и шепота ù мил, звънлив, омаен -

отекна в мен - и нося песента.

 

От нежната магия упоена,

от мен си тръгна и последната сълза...

И смела, истинска и преродена

към моя свят понесох любовта.


С. Кръстева

© Силвия Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??