Mечта
Смълчах се... дори и мислите смълчаха се съвсем...
Изгубих се във погледи и хора -
във нерисувани мечти, държани в плен -
във суети и болки... и безвремие...
Смирих се... и покоят ме обгърна.
В обятията си ме взе една мечта
и шепота ù мил, звънлив, омаен -
отекна в мен - и нося песента.
От нежната магия упоена,
от мен си тръгна и последната сълза...
И смела, истинска и преродена
към моя свят понесох любовта.
С. Кръстева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Кръстева Всички права запазени
