silvia0505 (Силвия Кръстева)
38

7 февр. 2013 г., 12:42

Mечта

Поэзия » Другая

862 0 2

Смълчах се... дори и мислите смълчаха се съвсем...

Изгубих се във погледи и хора -

във нерисувани мечти, държани в плен -

във суети и болки... и безвремие...

Смирих се... и покоят ме обгърна.

В обятията си ме взе една мечта

и шепота ù мил, звънлив, омаен -

отекна в мен - и нося песента.

От нежната магия упоена,

от мен си тръгна и последната сълза...

И смела, истинска и преродена

към моя свят понесох любовта.

С. Кръстева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...