12 dic 2011, 9:47

Мечта 

  Poesía » De amor
802 0 13

Бяла и пухкава, сякаш е лунна,

грейнала в тъмното моя мечта -

волно политнала песен петсрунна,

аз камертон съм - трептя и звуча.

 

Черните облаци често закриват

моята бяла сребриста луна,

но и зад тях сърповидната крива

пак просветлява над мойта вина.

 

Тя е в това, че от толкова време

все се опитвам да хвана лъча

и да обязда със сребърно стреме

моята бяла, леляна мечта.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??