Dec 12, 2011, 9:47 AM

Мечта

  Poetry » Love
906 0 13

Бяла и пухкава, сякаш е лунна,

грейнала в тъмното моя мечта -

волно политнала песен петсрунна,

аз камертон съм - трептя и звуча.

 

Черните облаци често закриват

моята бяла сребриста луна,

но и зад тях сърповидната крива

пак просветлява над мойта вина.

 

Тя е в това, че от толкова време

все се опитвам да хвана лъча

и да обязда със сребърно стреме

моята бяла, леляна мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Тя е в това, че от толкова време
    все се опитвам да хвана лъча..."

    Да имаме мечти е нужно, за да се чувстваме живи!
  • Права си, Борислава! Затова и постоянно се стремим да докоснем своята мечта.
  • Не можеш да я обяздиш. И не искаш да го направиш. На мечтите най-хубавото им е, че са необяздени, диви, своенравни,непокорни и поради което - непреодолимо примамливи и желани.
    Нали?!
  • Пожелавам ти успех!
  • Красиво и позитивно! Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...