12.12.2011 г., 9:47 ч.

Мечта 

  Поезия » Любовна
800 0 13

Бяла и пухкава, сякаш е лунна,

грейнала в тъмното моя мечта -

волно политнала песен петсрунна,

аз камертон съм - трептя и звуча.

 

Черните облаци често закриват

моята бяла сребриста луна,

но и зад тях сърповидната крива

пак просветлява над мойта вина.

 

Тя е в това, че от толкова време

все се опитвам да хвана лъча

и да обязда със сребърно стреме

моята бяла, леляна мечта.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??