Мечта

Поезия » Любовна

902 0 13

Бяла и пухкава, сякаш е лунна,

грейнала в тъмното моя мечта -

волно политнала песен петсрунна,

аз камертон съм - трептя и звуча.

Черните облаци често закриват

моята бяла сребриста луна,

но и зад тях сърповидната крива

пак просветлява над мойта вина.

Тя е в това, че от толкова време

все се опитвам да хвана лъча

и да обязда със сребърно стреме

моята бяла, леляна мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

cvqt (Цеца Тодорова)

"Тя е в това, че от толкова време
все се опитвам да хвана лъча..."

Да имаме мечти е нужно, за да се чувстваме живи!

2011-12-23T11:56:55+02:00
rudin (Иван Христов)

Права си, Борислава! Затова и постоянно се стремим да докоснем своята мечта.

2011-12-13T00:41:12+02:00
wendytu (Борислава)

Не можеш да я обяздиш. И не искаш да го направиш. На мечтите най-хубавото им е, че са необяздени, диви, своенравни,непокорни и поради което - непреодолимо примамливи и желани.
Нали?!

2011-12-13T00:24:05+02:00
Индиана (Криси)

Пожелавам ти успех!

2011-12-12T22:32:06+02:00
странница (Сеси)

Красиво и позитивно! Поздрави!

2011-12-12T19:43:35+02:00