rocker (Велин)
153 2763
7 ago 2015, 0:24  

Мечта 

  Poesía
437 0 7

МЕЧТА

 

Дали случайно те срещнах и поглед в теб впих,

дали в нощта се разхождах случайно навън

и луната направи пътека от мисли във стих,

вече исках реалност, не да потъвам във сън.

 

Своите мисили старателно в мен подредих,

в прохладната нощ на лунно сияние,

събрах ги  в букет и всички на теб подарих,

ти беше моето силно и нежно желание.

 

Всичко бе просто среднощна мечта,

лунно цвете с реално ухание,

поникнало в мен през нощта,

оживяло в среднощно съзнание...

 

 

 

06.08.2015 г.                                                                       Велин Иванов Гюргаков

© Велин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Никола!
    Благодаря и на теб Руми от сърце!
  • Прекрасно е, човек да умее да се потапя в своите мечти! А твоите са толкова красиви, Велин, на фона на лунната пътека! Сърдечен поздрав!
  • Хубаво, Велин! Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Благодаря ти Ева! Трогваш ме! Понякога и аз имам нужда да избягам от реалността и да се потопя в мечтите си!
    Благодаря и на теб Гъсеница! Радвам се, че е докоснало и теб!
    Благодаря ви момичета още веднъж!
  • Стих, който гали сетивата. Поздрави!
  • Йоана, много ти благодаря за милите думи! Поздрави и за теб!
  • Харесва ми как редовете се стесняват надолу - в унисон със събирането на мислите към това „лунно цвете с реално ухание,/поникнало в мен през нощта“. Лунните мисли, обърканост стават лунни признания, а те - лунна нежност, съкровено пазена в сърцето! Поздрави за красивата творба!
Propuestas
: ??:??