Мечта
МЕЧТА
Дали случайно те срещнах и поглед в теб впих,
дали в нощта се разхождах случайно навън
и луната направи пътека от мисли във стих,
вече исках реалност, не да потъвам във сън.
Своите мисили старателно в мен подредих,
в прохладната нощ на лунно сияние,
събрах ги в букет и всички на теб подарих,
ти беше моето силно и нежно желание.
Всичко бе просто среднощна мечта,
лунно цвете с реално ухание,
поникнало в мен през нощта,
оживяло в среднощно съзнание...
06.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
© Велин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е, човек да умее да се потапя в своите мечти! А твоите са толкова красиви, Велин, на фона на лунната пътека! Сърдечен поздрав!
-
Хубаво, Велин! Харесах и го оценявам!
Поздрави от мен и хубав ден! -
Благодаря ти Ева! Трогваш ме! Понякога и аз имам нужда да избягам от реалността и да се потопя в мечтите си!
Благодаря и на теб Гъсеница! Радвам се, че е докоснало и теб!
Благодаря ви момичета още веднъж!
-
Стих, който гали сетивата. Поздрави!
-
Йоана, много ти благодаря за милите думи! Поздрави и за теб!
-
Харесва ми как редовете се стесняват надолу - в унисон със събирането на мислите към това „лунно цвете с реално ухание,/поникнало в мен през нощта“. Лунните мисли, обърканост стават лунни признания, а те - лунна нежност, съкровено пазена в сърцето! Поздрави за красивата творба!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря и на теб Руми от сърце!