МЕЧТА
Дали случайно те срещнах и поглед в теб впих,
дали в нощта се разхождах случайно навън
и луната направи пътека от мисли във стих,
вече исках реалност, не да потъвам във сън.
Своите мисили старателно в мен подредих,
в прохладната нощ на лунно сияние,
събрах ги в букет и всички на теб подарих,
ти беше моето силно и нежно желание.
Всичко бе просто среднощна мечта,
лунно цвете с реално ухание,
поникнало в мен през нощта, ...