6 may 2018, 13:47

Мечта.

718 0 0

Винаги съм искала очите ми да могат да правят снимки!

Още от малка мечтаех за това...

Дори.. когато виждах някоя красива панорама,

мигах по няколко пъти и мислех,

че се запаметяват на някаква лентичка в съзнанието.

Снимах толкова красиви гледки,

снимах дори семейството си, с надеждата,

че един ден, когато тях вече ги няма,

аз просто ще легна и ще превъртам снимките една по една...

Така споменът за тях нямаше да избледнява.

Толкова хубаво би било да е истина...

Но ето, че един по един те си заминават... завинаги...

Е, искам да видя снимките, които направих. 

Къде са?

Лягам на леглото и затварям очи с надеждата да видя всички снимки,

които съм направила с очите си... но тях ги няма. 

Изчезнали са.

А споменът за хората, отишли си завинаги бавно избледнява.

Губят се в бездната...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

27 ноември 2011 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...