6 may 2018, 13:47

Мечта.

717 0 0

Винаги съм искала очите ми да могат да правят снимки!

Още от малка мечтаех за това...

Дори.. когато виждах някоя красива панорама,

мигах по няколко пъти и мислех,

че се запаметяват на някаква лентичка в съзнанието.

Снимах толкова красиви гледки,

снимах дори семейството си, с надеждата,

че един ден, когато тях вече ги няма,

аз просто ще легна и ще превъртам снимките една по една...

Така споменът за тях нямаше да избледнява.

Толкова хубаво би било да е истина...

Но ето, че един по един те си заминават... завинаги...

Е, искам да видя снимките, които направих. 

Къде са?

Лягам на леглото и затварям очи с надеждата да видя всички снимки,

които съм направила с очите си... но тях ги няма. 

Изчезнали са.

А споменът за хората, отишли си завинаги бавно избледнява.

Губят се в бездната...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

27 ноември 2011 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...