Мечта
Ето, че отново дойде вечерта,
аз пак стоя сама в тишината,
а навън бялата луна
неуморно огрява земята.
Как се случи това не зная,
и тази вечер си мисля за теб.
Защо ли не мога да спра да мечтая,
за свят, в който ти ще си вечно до мен.
Но времето безмилостно минава,
и тъмна, и студена е нощта.
А мечтата си остава,
просто една несбъдната мечта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христиана Владимирова Todos los derechos reservados
