Мечта

Jan 27, 2019, 4:53 PM

Poetry » Love, Odys and poems, Free verse

943 4 1

Ето, че отново дойде вечерта,

аз пак стоя сама в тишината,

а навън бялата луна

неуморно огрява земята.

Как се случи това не зная,

и тази вечер си мисля за теб.

Защо ли не мога да спра да мечтая,

за свят, в който ти ще си вечно до мен.

Но времето безмилостно минава,

и тъмна, и студена е нощта.

А мечтата си остава,

просто една несбъдната мечта.

Надявам се стихотворението да ви хареса.

Please sign in with your account so you can comment and vote.