Ето, че отново дойде вечерта,
аз пак стоя сама в тишината,
а навън бялата луна
неуморно огрява земята.
Как се случи това не зная,
и тази вечер си мисля за теб.
Защо ли не мога да спра да мечтая,
за свят, в който ти ще си вечно до мен.
Но времето безмилостно минава,
и тъмна, и студена е нощта.
А мечтата си остава,
просто една несбъдната мечта.
© Христиана Владимирова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
