15 dic 2023, 18:10

Мечта

  Poesía
809 1 4

 

Да бях супермен – стоманолеяр бързо бих станал.

За да залея със стомана целия свят.

Ще залея равнините, сетне-Балкана,

ще залея  гората и Големия Брат.

Защо със стомана - смее  се мама?

И е права-ресурс си е тя- много търсен дори.

Още повече, че тъдява много я няма. Дефицит си е.

Струва много пари.

Отговарям и простичко - за да стана железен.

България  ще е също желязна страна.

Всеки един-другиму ще бъде полезен.

С желязно си здраве и желязна ръка.

Ще изчезне  и лошото - редът ще бъде железен.

Казана дума - ще бъде желязна и тя.

И каквото и колкото да ни бъде говорено –

няма да влезе в желязна глава.

Решил съм го, избрал съм го вече,

но спира ме мама със своята мисъл сега:

-Как ще премахна завинаги нея –

вечно коварната тиха ръжда…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...