Мечта
Мечтая аз за твойта обич,
мечтая от години -
не угасва онзи огън,
кръвта кипи ми.
А колко време мина оттогава,
когато пред себе си признах,
но запазих в тайна любовта си
и ти за нея не узна.
И няма да узнаеш никога навярно,
приятели ще си останем може би,
затова поне съм благодарна,
че виждам твоите очи.
Но ще продължавам да мечтая
и да те обичам силно,
дори понякога в мойта стая
да ридая аз обилно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados
